Вайълет — Не знам за теб, но единственото, което ще ме удовлетвори, е да приемеш отказа ми. Беше трудно да отхвърля предложението му, но някак бях успяла да използвам и последната капка достойнство, която ми беше останала, за да отстоя своето. Всички тези глупости, че ще ме вземе в тази гора? Не говореше Кайлън, а звярът, който играеше психологически игри – точно както Лумия правеше с мен. Кайлън