Вайълет — Вайълет. Изстенах, опитвайки се да се размърдам, когато чух да викат името ми, но всичко, което виждах, беше тъмнина. Нямаше светлина, само пустота. Точно така. Не виждах. — Вайълет — гласът се чу отново, но този път го разпознах. Беше гласът на Кайлън. Усетих чифт ръце върху раменете си, през подгизналите ми дрехи. Появи се лек проблясък на надежда. Той дойде за мен. Сънувам ли? Мъртва