Вайълет — Мамка му! — Сърцето ми подскочи и незабавно започнах да търся с какво да скрия лицето си. Менюто пред мен изглеждаше като единствената опция. Върховете на пръстите ми вече бяха близо до ръба му, когато чух глас да ме вика. — Вайълет! Беше Нейт. По дяволите. Бавно вдигнах поглед, ъгълчетата на устните ме заболяха, докато насилвах усмивка, и махнах в отговор. Очите ми стрелнаха към Кайлан,