Вайълет Замаяна, се взирах в стъклената витрина пред себе си, наблюдавайки как Фъргюс и кралят бяха потънали в дълбок разговор. Устите им се движеха, но мисълта, че не знам какво се говори, беше задушаваща. Фъргюс беше сам, изправен срещу краля и свитата му, които стояха зад него като армия. Обикновено това се правеше в присъствието на повече хора – семейство, бетата и така нататък – но той сам си