Вайълет С буца в гърлото се втренчих в момчето, което винаги сякаш ходеше така, сякаш притежаваше мястото. Косата му беше вързана на кок, черната му блуза очертаваше всеки мускул, а в тези панталони изглеждаше толкова добре. Твърде, по дяволите, добре и аз се презирах, че го забелязвам. Докато Кайлан не ми обърна и капка внимание, Дилън, който беше точно до него, ми стрелна усмивка, на която отвър