Тихият шепот на двигателя беше единственият звук, който запълваше тишината, докато София Алварес се взираше през прозореца. Пръстите ѝ стискаха кожената седалка, кокалчетата ѝ побеляваха. Не беше проронила и дума, откакто г-н Алварес ѝ беше зашлевил снимката в лицето. Лука седеше до нея на шофьорската седалка, също толкова напрегнат. И двамата знаеха залога, който се беше вдигнал много над очакван
















