В момента, в който се връщаме в апартамента си, усещам напрежението все още да виси във въздуха, по-тежко отпреди да напуснем ресторанта. Поемам дълбоко въздух, но преди да успея да помисля за отпускане, гласът на София прорязва тишината. „Е, Дрекс не беше ли нещо тази вечер?“ пита тя, усмивка се появява на устните ѝ, докато се движи към балкона. Обикновено тази усмивка е като слънце след буря. Но