Лука се облегна назад в стола си, тежестта на всичко го притискаше като наковалня. Офисът му, някога бастион на контрол и стратегия, сега го задушаваше. Елегантното бюро от махагон пред него беше затрупано с разпилени хартии и чаша непокътнато скоч. Но погледът му не беше върху бъркотията, умът му беше другаде, превъртайки зловещите думи на Саймън отново и отново. "Не си мислил, че няма да разбера