Лука стоеше пред болничната стая на София, втренчен празно в празния коридор. Приглушените, стерилни светлини хвърляха дълги сенки, разпростиращи се по полирания под като призраци от миналото му, преследващи го с всяко трепване. Той стискаше юмруци, гняв и разочарование тлееха под спокойната му външност. До него детективът се отмести неловко, прочиствайки гърлото си, преди да проговори. – Лука, не