София лежеше будна, втренчена в тавана. Пресконференцията, която ги очакваше, тежеше върху нея като железен товар. Всеки път, когато затваряше очи, я преследваха проблясъци на обществените спекулации, подигравателните заглавия и коварната усмивка на Саймън. Но до нея Лука спеше спокойно, дишането му беше меко и равномерно. Как можеше да спи толкова спокойно? Не осъзнаваше ли колко много е заложено