София се облегна на офисния си стол, въртейки химикалка между пръстите си, а смехът ѝ преливаше, докато гласът на Дрекс преминаваше през телефона. „Наистина, не трябваше да се тревожиш за мен, София“, гласът на Дрекс беше плавен и спокоен, успокояващ балсам. „Приятелят ми ме взе, така че си спестена ужасната задача да се занимаваш с болничния хаос.“ „Сигурен ли си? Чувствам се зле. Не всеки ден ня