София се облегна на стола си, присвивайки очи към единствената роза, стояща на бюрото ѝ. Живите ѝ листенца се открояваха като ярко червен флаг в море от документи, дразнейки я с елегантността си. Бележка беше пъхната под нежното цвете: "Просто малко напомняне. -Л." Тя не можа да сдържи усмивката, която се появи на устните ѝ. Лука. Разбира се, че е Лука. След хаоса от последните няколко дни, удряне