София се огледа в притихналата болнична стая, тишината най-сетне успокояваше, а не задушаваше. Лицето на Лука, отпуснато и спокойно в съня му, беше гледка, която тя бе започнала да цени повече, отколкото можеше да обясни. След бурята от хаос и опасности, през които бяха преминали, самото присъствие тук се усещаше като победа. Да го гледа как се възстановява, беше доказателство, че най-сетне могат