Приглушената светлина трептеше из всекидневната на Лука, докато той се олюляваше, едва успявайки да запази равновесие. Тръпката от уискито, което бе изпил в клуба, пулсираше във вените му, притъпявайки острите ръбове на изтощението му, но нищо не можеше да заглуши безпокойството, което го гризеше. Той посегна към рамкираната снимка на София, пръстите му трепереха, докато я вдигаше. Нейната усмивка