Тишината между тях беше тежка, едно неизречено разбиране витаеше във въздуха, докато Дрекс ги караше през тихите улици на града. Светлините от минаващите сгради хвърляха мимолетни сенки върху лицето на София, но тежестта на думите на Лука се вкопчваше в нея, непоклатима. Евтина. Думата се повтаряше в съзнанието ѝ като чук. Не можеше да повярва, че го е казал, не можеше да повярва, че я е погледнал