Бръмченето на двигателите на самолета беше успокояващо, почти достатъчно да приспи София отново. Но леко докосване по рамото я изтръгна от мъглата на съня й. Гласът на Лука, нисък и дрезгав от събуждане, проряза останките от сънливостта й. "Събуди се, Соф. Кацаме след тридесет минути." Соф? Той никога не я беше наричал така преди. Звукът от това... толкова интимен, толкова непринуден, накара гърди