Лука лежеше буден, втренчен в тавана, чувствайки студената дистанция, която се беше настанила между него и София, пропаст, която ставаше все по-широка с всеки изминал ден. Тя се беше опитала да се свърже с него, той знаеше това, но всеки опит звучеше като отчаяно ехо, твърде късно, твърде празно. Умът му беше буря от подозрения, съмнения и гняв, и едно име продължаваше да изплува сред хаоса: Дрекс