"Лука..." Гласът ѝ беше едва шепот, но проряза мъглата, замъгляваща съзнанието на Лука. Той усети нежните ръце на София, които го отблъскваха от гърдите, и внезапно топлината, близостта и огнената целувка, които си разменяха, рязко спряха. Беше като студен душ. Сърцето му биеше лудо в гърдите, а въздухът между тях беше напрегнат. Асансьорът все още се движеше, а тихото му бръмчене сякаш се подигра