Мъглива топлина изпълваше тъмнината. София се носеше някъде между реалността и съня, сякаш плаваше в огромно, сенчесто море. Някъде в дълбините, тя си помисли, че чува глас, спокоен, познат, който се протяга през мъглата. Думите бяха нежни, подправени с нещо, което не можеше да определи. След това, като шепот, разнесен през пустотата, тя го чу ясно: "Обичам те, София." Думите пронизаха тишината, о