Сутрешната светлина се процеждаше тънка и нерешителна, филтрирайки се през щорите на златни и меки сиви ленти. София лежеше там, наблюдавайки как сенките танцуват по тавана, чувствайки тежестта на тишината, обгърнала я като одеяло. Все още усещаше ръката на Лука от предишната вечер, пръстите му, докосващи бузата ѝ, очите му, непоколебими, докато накрая изрече думите, които тя копнееше да чуе през