Лука крачеше из хола, стиснал телефона си толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Празната къща се усещаше потискащо, тишината беше оглушителна. Всяко тиктакане на стенния часовник сякаш му се подиграваше, проточвайки безпокойството му секунда по секунда. София закъсняваше, твърде много, за да е нещо безобидно. Когато се свечери и все още нямаше и следа от нея, пулсът му се ускори о