Лука стисна юмруци, застанал там и наблюдавайки Гонзалес, който се усмихваше самодоволно с увереност, която човъркаше търпението му. Мъжът излъчваше нахална арогантност, сякаш вече беше спечелил. Този познат, пресметлив поглед на лицето на Гонзалес казваше на Лука точно с какво си има работа – с мъж, който процъфтяваше от манипулации, който вярваше, че може да увърти всеки около пръста си, и който