Фиона свършва да казва добро утро на Кент и спира на нашата малка маса на излизане. “Тази красавица трябва да е Фей,” казва тя, като пристига и ми се усмихва широко. Има дебел нюйоркски акцент, малко като Фран Дрешър, и не мога да не бъда очарована от нейната мила, но груба природа. “Приятно ми е да се запознаем,” казвам аз. “О, бейби,” казва тя, като сбръчква носа си към мен. “Вече знам всичко за