Кент не ме чака да се изкача по стълбите към къщата. Вместо това влиза преди мен, оставяйки ме да го следвам послушно. Усещам стомаха си да се преобръща за втори път днес, макар и този път по съвсем различни причини. Честно казано, бих се чувствала по-добре – бих го разбрала повече – ако Кент се беше побъркал заради мен. Да ми крещи, да си изпуска нервите, да ми дава заповеди. Но този Кент? Тихият