Аз съм сама на задната седалка на черния седан, който ме вози на вечеря в къщата на баща ми. Поглеждам нагоре към сивата каменна къща и се намръщвам, без да очаквам с нетърпение това. Знам, че вероятно трябва да има известно любопитство в мен, някакво желание да науча повече за семейството си и наследството си. Но честно казано? Лоренцо Алдън не ми прилича на баща. Това за мен винаги ще бъде Дейви