Отварям очи и осъзнавам, съвсем внезапно, че Кент не ме води към вратата на офиса, през която влязох. Вместо това, той се насочва към задната част на офиса, където държи рафт, пълен с кожени книги, за които никога не съм мислила много преди. “Къде отиваме?” питам аз, малко шокирана и повече от любопитна. “Към вратата,” отговаря Кент и чувам нещо самодоволно в гласа му. Мръщя се на него, объркана,