Задъхвам се, очите ми се разширяват, и тогава – моментално, сякаш превключвам ключ на лампа – се връщам към себе си. – О, боже мой! – изкрещявам, вдигам ръце към гърдите му и го отблъсквам. – О, боже мой, колко си отвратителен! Той се смее, истински развеселен, но не помръдва от натиска ми. След три или четири опита Кент отстъпва крачка назад, позволявайки ми да го отмина и да се втурна през стаят