На следващия ден слизам в кухнята с дрехите си за езда и чакам. И чакам. Закусвам с Даниел, махам му да тръгва за час, а след това изпивам още около пет малки чаши еспресо, докато чакам. Почти съм на ръба, когато Кент най-накрая благоволява да влезе в стаята, която, както обикновено, е оживена. Той дори не ме поглежда, докато преминава през стаята, спира да провери как се готви тази сутрин, и след