— За какво мислиш? — прошепвам няколко минути по-късно, когато дишането и сърдечният ни ритъм почти се нормализират. Кент се е преместил да лежи до мен, въпреки че аз все още съм по гръб, една от топлите му ръце е обвита около мен и ме придърпва близо до тялото му. Кент не казва нищо за секунда, а после издава топла, тиха усмивка. — За нищо, Фей. Не мисля за нищо. Това е идеята. — Наистина ли? — п