Закуската на следващата сутрин е… неловка. Кент сервира на Даниел и на мен яйца и колбаси, поднасяйки чиниите на масата до чашите ни с кафе, без да промълви дума. Даниел и аз се нахвърляме мълчаливо, чувствайки, че е по-добре да не попадаме в полезрението на Кент. Когато Кент се връща в камбузата, Даниел ме поглежда любопитно, кимвайки към баща си и повдигайки рамене въпросително, питайки ме с жес