На следващия ден закусвам на крак, колкото се може по-бързо, вече съм обула ботушите за езда и тесните бричове в цвят дива коза, които не толкова мистериозно намерих в стаята си тази сутрин. Поглеждам към камбузата, но Кент не готви днес. Къде е той? Нямам търпение да стигна до конюшнята – да видя отново Хийтклиф – да започна – Изпивам портокаловия си сок на един дъх и Даниел ми се смее. „Сериозно