Кент ме гледа леко в огледалото и не казва нито дума, поклаща глава и ми дава да разбера – отново – че не е моя работа. Свивам леко гърба си разочаровано, искам да знам, но… Е, щом не иска да ми каже. Тогава нищо не мога да направя. А с това изражение на лицето си, не мисля, че Кент иска да бъде притискан. "Добре," продължавам аз, "какво трябва да…правя цял ден? Когато те няма?" питам аз, сядайки