Ръка на рамото ми ме събужда и аз подскачам, издавайки леко задавен звук, докато главата ми се завърта и виждам охранителя на Кент да седи до мен на задната седалка на джипа. „Извинявай“, казва той колебливо и се отдръпва. „Не исках да те изплаша – просто… сме си вкъщи.“ „О“, казвам аз изненадано, обръщайки се и виждайки, че наистина завиваме към предната част на къщата на Кент. „О, уау“, промърмо