Тристин се обръща към мен веднага щом сядам, бебето в скута ѝ ме гледа любопитно. "Здравей, Фей," казва тя, лицето ѝ е студено. Но ей, поне говори с мен. "Здравей," отвръщам аз, дарявайки я с най-светлата усмивка, която мога да изкарам. Ромул наднича зад нея, за да ми махне щастливо, и аз му отвръщам. Баща ми, от другата страна на Ромул, също се обръща към мен. "Искахме да се извиним, Фей, като се