Те стоят така за момент, той с ръце на кръста ѝ, тя облегната на него – само за миг, наистина, преди да се отдръпне и да преметне поводите на коня му през главата му, използвайки ги като повод. Фей се усмихва невинно на Кент, безмълвно му благодарейки за возенето, и двамата се връщат към конюшните. “Снощи,” казва тихо Кент след малко, отново с ръце в джобовете. “Преди… всичко…” Фей го поглежда, ма