В единайсет часа влизам през вратата на гаражите с въздишка на устните. Веднага виждам Жером, чака ме до една от черните коли. Той ми се усмихва широко, на което отвръщам без особен ентусиазъм. Не е заради него – просто… наистина не искам да ходя на обяд в къщата на баща ми. Жером ми отправя разбираща гримаса, докато отваря задната врата и аз се качвам. "Добре ли си?" пита той през рамо, докато от