Шумът преминава през мен като изстрел в стаята и аз внезапно, мигновено, задъхано се събуждам, оглеждайки се за някакво ужасно апокалиптично нещо, което крещи да бягаме, да се скрием, да избягаме – Но тогава, почти в следващия миг, осъзнавам, че това е просто шибаният будилник – Кент стене под мен, почти не помръдва, очевидно свикнал с него. Той обаче отваря очи, които аз удрям силно в гърдите. –