Не мога да се сдържа, обръщам лице към Иван и от устните ми се изтръгва стон, който той поглъща с устните си. Целувам го, без да помня да дишам, толкова съм гладна за него, че забравям за себе си – гладна за неговата радост, неговия смях, неговата лекота и шеги – начина, по който ме оставя да избягам от останалия свят и да се изгубя в него. Устните на Иван са горещи върху моите, докато ме обгръща