Софи бутна стъклените врати на офиса, токчетата ѝ заудряха ритмично по тротоара, дишането ѝ беше учестено и повърхностно. Ярките градски светлини се размазваха в периферното ѝ зрение, докато тя бързаше да се отдалечи, изгубена в задушаващия водовъртеж на мислите си. Тежестта на тайната ѝ я притискаше силно и въпреки шума на градските улици, тя чуваше само едно нещо, което отекваше в съзнанието ѝ.