Имението се извисяваше пред тях, докато Габриел и Адора излизаха от колата, величествената му фасада сияеше на фона на вечерното небе. Адора вдигна поглед, сърцето ѝ биеше лудо в гърдите. Беше чувала толкова много за майката на Габриел, Мейбъл, и сега, стояща пред прага на мястото, където тя живее, реалността на тази среща я обгърна като тежък плащ. Габриел я хвана за ръка, стискайки я успокоителн