Адора крачеше из тясната стая, токчетата ѝ удряха пода в неспокоен ритъм, който сякаш само засилваше напрежението във въздуха. От време на време хвърляше поглед към Нели, която седеше удобно в износения фотьойл, единият ѝ крак небрежно кръстосан върху другия, цялата ѝ поза излъчваше притеснително спокойствие. Погледът ѝ следеше движенията на Адора с лека, знаеща усмивка. "Адора," най-накрая провле