Софи усети как пулсът ѝ се ускори, когато зърна Лиъм в края на фоайето, погледът му беше прикован в нея със смесица от изненада и – дали беше облекчение? "Ами, че то," извика тя с тренирана усмивка, надявайки се гласът ѝ да не издава пеперудите в стомаха ѝ. "Сега ли ме преследваш? Защото започвам да си мисля, че тази сграда има много упорит призрак." Бузите на Лиъм се зачервиха в нежен розов цвят