Софи се свлече на изтъркания диван в хола на Рейчъл, раменете ѝ натежали от тежестта на поредния ден на отхвърляне. Лицето ѝ беше бледо, очите ѝ – далечни, сякаш беше оставила част от себе си по тези градски улици. Тя едва забеляза загрижения поглед на чичо Дан, който се навърташе наблизо. – Софи – каза той тихо, в гласа му се долавяше тревога, – позволи ми да ти помогна. Направила си всичко, коет