Адора повдигна една, перфектно изваяна вежда, навеждайки се над масата с озадачен израз. "Добре де, какво толкова смешно има там? Изглеждаш като котка, налапала сметана." Усмивката на Нели омекна в по-носталгична, докато срещаше въпросителния поглед на Адора. "О, просто… Майк." Тя направи пауза, смеейки се тихо под носа си. "Този човек. Не знам защо, но като се замисля за него сега, е все едно е н