Търпението на Габриел се изчерпваше. Звънеше на Адора от часове, а разочарованието му растеше с всяко позвъняване, на което не отговаряше. Крачеше из кабинета си, с телефон в ръка, очаквайки лъч надежда, че тя най-накрая ще вдигне. Не очакваше нейното мълчание след разговора им – начинът, по който беше затворила толкова рязко, оставяйки го да виси, го беше заинтригувал повече, отколкото му се иска