Слънцето залязваше, докато Софи вървеше по напукания тротоар, стъпките ѝ бавни, но решителни. Усещаше обичайната умора да я натежава, ръката ѝ инстинктивно обгръщаше корема ѝ, докато си проправяше път към дома. Нежно трепване под дланта ѝ я накара да се усмихне въпреки изтощението - тези малки моменти ставаха все по-чести напоследък. Тя очакваше с нетърпение спокойствието на дома на Рейчъл, където