Габриел отвори вратата на кабинета на майка си, острият звук от дърво в дърво отекна в иначе тихата стая. Мейбъл седеше в любимия си фотьойл до прозореца, обляна в светлината, филтрирана през тежките завеси. Тя погледна нагоре от книгата си, без да трепне, лицето ѝ – съвършена маска на хладен контрол. "Мамо, трябва да поговорим," каза Габриел, гласът му напрегнат, стойката му скована. Той не изчак