Тишината в стаята беше нарушена от тихото, упорито скимтене на бебе Нели и замъглените очи на София се мъчеха да привикнат към приглушената светлина. Тя седна бавно, изтощението тежеше на тялото ѝ. Погледна часовника. Само два часа от последното хранене. И все пак плачът на Нели проряза тишината, настоявайки за присъствието на София със спешност, която не можеше да бъде пренебрегната. Въздъхвайки,