— Какво говориш? — отвърна Адора, гласът ѝ се повиши със смесица от възмущение и паника. — Това не е твоя работа! Тя се надяваше отклонението да го отведе далеч от неудобната истина, надвиснала между тях. Габриел се облегна назад, скръсти ръце, а по ъглите на устата му играеше развеселена усмивка. — Напротив, моя работа е, ако се забърквам с теб, не мислиш ли? — Тонът му беше игрив, но интензивнос