Габриел се движеше из къщата си в тишината, с кафето си, което се издигаше в пара в ръката му, докато мислено планираше деня си. Той дори не беше отпил първата си глътка, когато глас проряза сутрешната тишина като камбана, карайки го да замръзне на място. "Габриел!" Гласът на майка му, Мейбъл, топъл, но властен, отекна във фоайето. Звукът от дизайнерските й обувки на висок ток, по които се чукаше